Articles

Пълното лунно затъмнение на 21 януари 2019 г. и влиянието му върху климата

Пълното лунно затъмнение на 21 януари 2019 г. и влиянието му върху климата

English

Мраз под луната, жега под слънцето

Пълното лунно затъмнение на 21.1.2019 предизвика обратни по знак температурни аномалии на обратните страни на земния глобус, намиращи се на оста му. Подлунната страна на земята от времето на затъмнението впоследствие бе скована от необичаен студ в продължение на няколко денонощия. В някои част на Америка беше по-студено от Антарктика. Чикаго например постави рекорди по ниска температура към края на януари и началото на февруари. В същото време на обратната страна на земята, която по време на затъмнението е била под слънцето, бе залята от гореща вълна. Температурата в Австралия се качи средно с десетина градуса по Целзий над нормалното и предизвика непоносима жега. Ефектът на затъмнението върху температурата беше осезаем, защото увеличи сезонните температурни амплитуди. То понижи зимната температури в Америка и добави към летните температури в Австралия. Мястото и характерът на температурните аномалии, които се развиха следващите десет дни и завършиха към края на януари, бяха в съответствие с астрологичните очаквания.

пълното лунно затъмнение на 21 януари 2019 и влиянието му върху климата

Илюстрацията показва пълното лунно затъмнение на 21 януари 2019 г. проектирано върху земната карта с проекциите на Луната и Слънцето. Синусоидата линия показва границата между деня и нощта. Наситеността на циановия и жълтия цвят указват разреждането или сгъстяването на етера съпътстващи затъмнението и степента на понижаване или повишаване на температурата през следващите 10 дни.

Климатична или метеорологична астрология

Климатичната астрология е била един от най-развитие дялове на астрологията още от дълбока древност и е била основен метод за предвиждане на климата до 18-19 век. Впоследствие преките наблюдения я изместват и подобно на медицинската астрология тя изпада в забвение. Прибързаната научна революция на 20 век пренебрегва причинно-следствената връзка изследвана от астрологията в продължение на хилядолетия и я заменя с бързи, но късогледи и фрагментарни отговори. Това е жалко, защото една ефективна статистическа наука способна да прави истински и дългосрочни предвиждания бива отхвърлена точно когато статистиката и компютризацията биха могли да ѝ дадат нов тласък.

Система или сбирщина

Механизмът на влияние на космическите тела върху климата на земята не може да бъде разбран в контекста на безетерната физика от 20 век, според която космосът е празен, планетите падат към слънцата си и не си влияят освен с нищожно слаби гравитационни сили. Съвременната научна парадигма не възприема слънчевата система като единна подредена структура и равновесна система, а като случаен сбор на космически тела падащи към слънцето, което наподобява система, но е в състояние на бавен колапс. Но етерната физика базирана на комбинация от нютонов етер и частично влачения от земята етер на Майкелсън-Морли разбира космическите системи като равновесни и обяснява фундаменталното им влияние на земята.1)Оригиналното и най-правдоподобно заключение на Майкелсън и Морли,
че етерът е частично увлечен от земята, бива условно пренебрегнато, а после и цензурирано от теорията на относителността, която разглежда етера единствено като хомогенен проводник на електромагнетизма, определящ константата С или скоростта на светлината във вакуум. Цензурата на физичната парадигма е голяма, но истинският резултат от експеримента на Майкелсън-Морли, както и разумната им интерпретация са описани в пълното издание на Енциклопедия Британика до средата на 20 век както и във философия на науката.

Само мъничко теория накрая

Без да навлизаме в подробности, ще кажем само, че етерната плътност в една система е пропорционална на количеството материя в нея и на температурата. По време на затъмнения етерната плътност на системната Слънце-Земя-Луна достига крайности, защото трите тела са на една линия. Около пълнолуние и най-вече около лунно затъмнение системната има най-ниска плътност, защото е най-разтегната. При това  етерната плътност на земята е най-ниска е от страната на Луната и е най-висока от страната на Слънцето. И понеже плътността на системата и температурата са пропорционални, ако земните плътността се задържи известно време към съответната област на земята, съпровождащите я температурни отклонения могат да се акумулират и да се изявят през следващата седмица, преди системата да е образувала обратната сизигия.

Задържането на аномалната етерна плътност образуваща се при затъмнения изглежда става благодарение на отпечатването ѝ в земята по време на точното затъмнение. Аномалната плътност има известна трайност, защото етерът е само частично влачен от Земята и защото анулирането ѝ става от по-висока плътност, каквато липсва поне седмица след пълнолуние. Затова ефектът на едно лунно затъмнение върху температурата на земната повърхност може да се увеличава до десетина дни след него и изчезва към новолуние. Планети, които прекосяват линията на сизигията намаляват трайността на етерната плътност създадена от затъмнението и на температурния му ефект. Такива липсваха при пълното лунно затъмнение на 21 януари 2019, което заедно с подходящото му време и позиция, го правят идеален пример за астрометеорология.

   [ + ]

1. Оригиналното и най-правдоподобно заключение на Майкелсън и Морли,
че етерът е частично увлечен от земята, бива условно пренебрегнато, а после и цензурирано от теорията на относителността, която разглежда етера единствено като хомогенен проводник на електромагнетизма, определящ константата С или скоростта на светлината във вакуум. Цензурата на физичната парадигма е голяма, но истинският резултат от експеримента на Майкелсън-Морли, както и разумната им интерпретация са описани в пълното издание на Енциклопедия Британика до средата на 20 век както и във философия на науката.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>